Най - трудните, безжизнени и безнадеждни дни са тези без теб...В такива дни е студено, студът е остър, пронизва - до мозъка на костите...
Желанията се изпаряват, разстила се мъгла от безнадеждност... и се губя.
Не зная кой съм, не зная кога е...Светлата точица, ако я има е онази там малката на календара....Но и времето...и то сякаш спира, унива, замира...
Боли...Отсъствието ти...Защото си значима за някого...Значима си за мене, колкото и мъничък и незначителен да съм аз, колкото и безпричинно да е съществуването ми - ти се превърна във въздух за дробовете ми...Не мога без теб... Не искам...Няма ....
Обичам те...